Шигео Кацу „Добри работни места с добро заплащане” – това е обещанието, което дават политиците по цял свят. За да го изпълнят, правителствата трябва да напълно да осъзнаят какъв потенциал за промяна носят нововъведенията и откритията. Фактите говорят, че страните, които полагат усилия да развият таланта на своите граждани и поощряват търговското приложение на нововъведенията, отбелязват много по-добри постижения, в сравнение с тези, които просто използват инерцията на възходящите фази на търговските цикли. На горното твърдение сега може да се гледа като на стара и общоприета мъдрост, но някои правителства напредват с по-бързи темпове, отколкото други в усилията за изграждане на икономики, задвижвани от знанието, икономики, които носят най-много възможности за своите граждани. Ново изследване* на Световната банка върху бившите планови икономики в Европа и Централна Азия сочи, че страни като Естония, Литва, Словакия, Полша и Чешката република се справят сравнително успешно със задачата да превърнат инвестициите за знания - образование, информационна инфраструктура и др., в успешни предприятия за производство, търговия и услуги. Други държави главно от Централна Азия са изправени пред опасността да похабят таланта на своите жители и да ги поставят в условия за живот, които са далеч от желаните нива на благосъстояние. Алтернативата за тези държави е да създадат стимули за иновации и създаване на нововъведения, както и да пожънат търговските ползи, които ги съпътстват.
От Централна Европа до Централна Азия страните посрещат тези предизвикателства от позицията на сходния опит на държавната планова икономика. Много от тях се гордеят с наследство от образователни постижения и голям брой хора, занимаващи се с научно-изследователска дейност. С близо 3 500 научни работници на милион души население, Русия се нарежда по число изследователи редом с Германия и Канада. Но много малко от страните от региона са успели за превърнат тези потенциални предимства в рентабилни търговски нововъведения. Един от проблемите е ниското ниво на разходи за проучвания и развитие – под един процент от БВП. Това е под равнищата на инвестиции в повечето страни от Европейския съюз, които са приели за свой стандарт три процента, и е едва една трета от разходите за изследователска и развойна дейност за Япония и САЩ. Но въпросът не се изчерпва само с твърде малкото инвестиции. Също толкова важен е и източникът на финансирането: две трети от разходите за научно-изследователски проекти в бившите планови икономики в Европа и Централна Азия са по линия на добронамерено правителствено финансиране, при което обаче отсъства познаване на пазара. За Западна Европа съотношението е обърнато, като частният сектор предоставя между 65 и 70 процента от общия размер на съответните инвестиции. За Япония приносът на частния сектор е 80 процента. Това е от значение, тъй като правителствата на икономиките в преход нямат традиции в изграждането на връзки между университетите и научно-изследователските институти от една страна и частния бизнес, от друга. Опитът показва, че без това взаимодействие нововъведенията обикновено са безплодни. В страните от Общността на независимите държави например повечето научно-изследователски организации са държавна собственост, а техният взор е насочен към осигуряване на финансиране от властите, вместо към посрещане на нуждите от нововъдения на частните предприятия. Обвързването на научно-изследователската дейност в полза на бизнеса като важен елемент на устойчивия икономически растеж, ще наложи на правителствата от Източна Европа и Централна Азия да сложат край на изразходването на своите ограничени финансови ресурси за целите на отживели иновационни системи и да започнат да окуражават частните фирми да допринасят за преодоляването на тази пропаст по примера на Западните държави. Правителствата не следва изцяло да прекратят финансирането, но в случаите, при които инвестират публични средства, те трябва да се насочват към научно-изследователски начинания от или за частните предприятия, притежаващи потенциала да се самообновяват или да усвояват нови технологии посредством преки чуждестранни инвестиции и търговия. Тези инвестиции на публични финансови ресурси трябва да бъдат „интелигентни,” а тяхното въздействие да се увеличава многократно с помощта на съответните грантове и съфинансиране под формата на стартов капитал. Но по-съществената роля на правителството е провеждането на необходимите структурни реформи, които са предпоставка за успеха и плодотворността на инвестициите. Като насочват ресурси към образование и изграждане на предпазни мрежи за социалната система и здравеопазването, за сметка на преките научно-изследователски дейности, правителствата ще допринесат за повишаването на производителността на труда. В допълнение, задача на правителството е да подпомага обществения достъп до интернет, да поощрява надлежната финансова отчетност на фирмите и да подкрепя спазването на законите. Същото се отнася и за борбата срещу корупцията и ефективното прилагане на нормите за защита на правата на интелектуална собственост. Несъвършен, но впечатляващ показател за наваксването, което е необходимо да се извърши, е годишният брой регистрирани патенти в различните страни. За 2004 г. в Полша и Чешката република броят на регистрирани нови патенти беше съответно едва 19 и 32. За сравнение Япония отчете 37 000 нови патента, Германия – 11 400, а Финландия - най-конкурентноспособната икономика в Европа, 950. Докато страните от Централна Европа и Централна Азия се борят да следват стъпките на Западна Европа при посрещането на предизвикателствата на конкуренцията в един свят, който се интегрира все повече и повече, те не трябва да забравят да погледнат и в другата посока, за да видят какво се случва по-далеч на изток. Китай и Индия разполагат с огромно население, което става все по-образовано и неговият талант се използва от местни и чуждестранни фирми, които процъфтяват в условията на безпощадна бизнес конкуренция. Политиците могат да залагат на обещания, които често звучат изтъркано, за работни места и възможности за професионална реализация, но само ако са достатъчно далновидни да създадат условията, позволяващи на носителите на новото да посочат пътя към едно по-благоприятно и устойчиво бъдеще. Шигео Кацу е Регионален вицепрезидент на Световна банка за Европа и Централна Азия
*„Публична финансова подкрепа за търговски иновации," Световна банка, 2006 г. |
