Изказване при откриване на Петото юбилейно издание на инициативата Здраве ХХІ

Изказване на Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световна банка за България при откриването на Петото юбилейно издание на инициативата Здраве ХХІ
1 декември 2006 г.

Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие да присъствам на това събитие и голяма чест дори и за Световна банка да бъде част от това общество на експерти и практици, които работят усилено за реформа в здравния сектор и за подобряване на здравните услуги в България.

Темата на днешната дискусия „Здравната икономика: движена от нуждите на здравните потребители или от тези на здравната администрация” е от изключителна важност особено за България, която ще стане пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2006 г. България ще заеме своето равноправно място в Европейския съюз и трябва да се гордее с това.

Членството обаче не е панацея и не всички проблеми ще отпаднат автоматично. Формалното присъединяване на България по-скоро ще изправи страната пред голямото предизвикателство за европейска интеграция, което включва приспособяване на системите и стандартите с европейските нива, както и създаване и поддържане на икономическа и правна среда, която ще позволи изравняване на жизнените стандарти за най-кратко време. Здравният сектор е съществена част от българската икономика и, разбира се, ключов елемент от качеството на живот и жизнените стандарти,  като всички ние осъзнаваме това добре в момента, когато някой от нас или член на нашето семейство, изпита здравен проблем.

Няма смисъл да повтарям, че ще направим всичко, което можем, за да подкрепим здравния сектор в България при работата ни с правителството, със здравните професионалисти и потребителите. Това е от изключителна важност за нас.

Като цяло здравният сектор в България изпитва трудности, които типично се свързват с прехода след 1989 г., като например влошаване на здравните показатели, съпътстващо ранните години на прехода и кулминиращо в макроикономическата криза в края на 90-те. Дори и сега нивото на заболеваемост е високо, затруднен е достъпът до здравни услуги на не привилегированите и маргинализирани групи (което от своя страна упражнява дългосрочен натиск върху здравната система и икономиката като цяло), а в допълнение България е  изправена пред значително демографско предизвикателство.

За щастие тенденцията е променена и здравните показатели се подобряват през последните години. Това стана възможно благодарение на усилията на всички партньори и няма да изреждам списъка от всички предприети реформи и мерки, тъй като всички вие ги знаете по-добре от мен  и имате опит от първо лице.  Това е добра новина, която ни окуражава, че посоката на реформи е правилна и, че реформите започват да дават резултат.

Позволете ми, вместо да описвам сегашната ситуация, да изтъкна някои от оставащите предизвикателства:

• Общата архитектура на българската здравна система като цяло е подходяща, тя стъпва на социално-осигурителния модел на Западна Европа, който е приет в много Централно и Източно Европейски страни през последните 5 години.
• Този модел позволява, по-скоро изисква размяна, свързана с публичния характер на здравно осигурителната система, с монопола на основния пакет от услуги, с начина на събиране и използване на здравните вноски
• Основното предизвикателство е да се въвежда внимателно тази система, като се стъпва на опита от прилагането й. Трябва да се въведат и механизми за наблюдение на процеса в най-важните области.
• Трябва да се обърне специално внимание и на подобряване на ефективността на предоставяните здравни услуги, като се увеличи универсалният достъп до здравни услуги и се гарантира финансовата стабилност на Националната здравна каса. 
Реформата, която е предприета в България, има за цел да постигне цялостно покритие чрез един финансово устойчив модел, който гарантира ефективно използване на ресурсите и подобряване на качеството. Осем години след приемането на закона за здравното осигуряване става очевидно, че много аспекти от първоначалния замисъл изискват допълнителни подобрения, като някои от основните реформи остават незавършени.

В България предизвикателствата остават в следните основни области:

• Текущите разходи се обвързват с поскъпващите услуги за пациента, а настоящата система за разплащане и наблюдение на болниците не допринася за адекватното управление на нарастващите публични разходи;
• Все още няма задоволително решение на въпросите за прекомерния капацитет на болниците и неравното разположение на ресурсите в регионите;
• Разходите за лекарства – около 80 евро на глава от населението, са ниски в сравнение с другите европейски страни, но нарастват и може да се превърнат в главна тежест за бюджета на Националната здравна каса като по този начин лимитират достъпа на бедни домакинства до основни лекарства;
• Достъпът до здравни услуги все още не универсален

В заключение – реформите в здравния сектор изискват допълнителни усилия и е важно да се запази курса на реформи, да се завърши институционалното изграждане на системата, така че тази реформирана система да може по-ефективно да изпълнява, това за което е създадена. Разбира се, реформирането на здравеопазването е дълъг процес, той изисква време както за въвеждане на новите технологии, така и за промяна на мисленето и навиците. Българският опит не е фундаментално различен от този на другите страни и Световна банка с удоволствие ще съдейства за привличане на международен опит от други страни с цел да подпомогне българските партньори да завършат реформите по подобаващ начин.

Ролята на Световна банка – в миналото и в бъдеще. Списъкът на дейностите и ролята на Световна банка за подкрепа на здравния сектор и реформа в България, с който разполагам, е дълъг, има толкова много дейности и в миналото и понастоящем.  Смятам обаче, че няма смисъл да ги изброявам, по-добре е делата да говорят сами за себе си.
От гледна точка на бъдещето обаче, нека ни уверя, че нашето внимание ще бъде фокусирано върху увеличаване на достъпа и качеството, гарантиране на непрекъснато финансиране и иползване на добрите възможности на членството в ЕС, включително рационалното усвояване на средствата от Европейските Структурни фондове. Ние сме решени да подкрепим здравния сектор, като съдействаме за справяне с предизвикателствата, които вие ще дискутирате в детайли.

Желая успех на конференцията в стремежа й да обобщи въпросите и трудните решения, като по този начин подпомогне изпълнението на важната програма от реформи в страната.

Благодаря за вниманието!