 Регионът на Централна и Източна Европа беше много отворен за търговия и международни финансови потоци, както силно зависим от износа регион, ето защо спадът на търсенето в САЩ, както и в другите страни като Германия и Франция, доведе до пряко въздействие на тези тенденции върху страните от региона.
Въпреки че повечето от тези страни нямат токсични активи както в банковата система, така и в икономиката, поради разпространението на „заразата” пазарът в тях беше възприеман доста негативно и за съжаление всички страни бяха отнесени към една обща категория. Така дори страни, които бяха по-добре управлявани и не показваха същата уязвимост както останалите, станаха обект на отрицателната реакция на международните финансови пазари. Вследствие на всички тези причини влиянието на кризата в тази част от света е значително.
Съществува, обаче, силна диференциация между страните от региона. Разбира се има много сходни неща, но има и отлики. Някои от страните са управлявани изключително добре и благодарение на това при тях кризата не предизвика сериозни дисбаланси. Именно поради тази причина сте свидетели на различни проявления на кризата в отделните страни.
Икономическият растеж в България вече забавя скорост, а е възможно да има и по-нататъшно забавяне на темповете в региона. Понастоящем България е с добре управлявана икономика от няколко гледни точки - фискална и монетарна. Страната влезе в кризата с огромен дефицит по текущата сметка поради бум на вноса, който силно превишаваше износа поради простата причина, че нуждите от инвестиции бяха огромни, а за да се материализират инвестициите е необходим внос на средства за производство и на стоки от първа необходимост. Но както вече подчертах, България има солиден валутен борд, разполага с бюджетен излишък и като цяло финансовата страна е управлявана много добре.
Именно тези два компонента осигуряват на България здрава защитна възглавница срещу кризата. Казвайки това, обаче, не мога да не спомена, че става дума за малка, отворена икономика, поради което няма гаранции, че България в крайна сметка ще се окаже напълно имунизирана срещу кризата.
Има други страни в региона, които не бяха управлявани така добре и където кризата безусловно се прояви. Това са страни, на които се наложи да се обърнат към МВФ, както и да поискат финансови инжекции от международните финансови институции. При подобни случаи, на които и вие сте свидетели, се изисква промяна в микса от политики.
По наше мнение това, което прави правителството на България, е прилагане на една правилна комбинация от политики. Именно благодарение на това успяхме да защитим пред Борда на директорите на Световната банка заем в подкрепа на развитието на реформите в социалния сектор и възнамеряваме да направим това отново, позовавайки се на благоприятния преглед на МВФ известен като Article IV, където, както споменахте във въпроса си, е очертана актуалната картина на управлението на България на макроикономическо ниво.
Ако гледаме напред може би в хода на този процес ще има нужда от някои промени в политиките, свързани главно с мерките, които други страни се наложи да предприемат. През годините правителството започна да полага сериозни усилия за подобряване на ефективността на разходите в социалните сектори. Въпреки това няма място за самодоволство. Може би ще се наложи правителството да отдели допълнителни ресурси за изграждане на мрежи за социална сигурност, за борба с безработицата и пр., при това колкото по-напред отиваме, толкова тези нужди ще се увеличават, особено ако икономическата ситуация се усложни още повече.
Причината за голямото нарастване на заплатите в България се крие във факта, че поради икономическата активност се получи нещо като „прегряване” на икономиката. Със забавянето на икономическата активност ще има и по-слаб натиск за увеличаване на заплащането и аз мисля, че това ще стане по-скоро чрез пазарни сигнали отколкото чрез преки политически действия. Тоест, това ще се случи в резултат на забавянето на икономическия растеж. Ще има по-слабо търсене на работна сила. Защото това, което чух когато за първи път дойдох в България в качеството си на директор за страната преди около година беше, че всеки, който е в състояние да ходи и говори може да си намери работа, защото имаше огромно търсене на работна сила, което доведе до повишаване на заплатите. Сега, при забавяне на темповете на икономическа активност, заплатите ще започнат да падат.
Считам, че някои от въпросите, които европейските министри понастоящем обсъждат, са важни. Например, в ход е обсъждане на необходимостта от подобряване на регулирането на финансовия сектор, включително трансграничното регулиране, както и надзора на банки, опериращи извън своите капитали. Това са реформи в политиките, които трябва да бъдат проведени. Има и други належащи структурни реформи и периоди като сегашния - на тежки времена за икономиката, са вероятно най-подходящият момент за провеждане на трудни реформи. Много внимателно трябва да се подхожда към пенсионните системи във всички страни, които не са добре финансирани, за да не станат правителствата уязвими в дългосрочна перспектива.
Необходимо е сериозно подобряване на ефективността на разходите в социалните сектори. Напълно постижимо е значителното повишаване на ефективността на инвестиционните разходи, особено по отношение на европейските фондове, и това е валидно не само по отношение на България или на новите държави-членки, но и по отношение на целия регион. Дори само това да се осъществи, то би било директен стимул за тези икономики, който ще доведе до увеличаване на търсенето на работна ръка и намаляване на натиска на безработицата.
Разбира се, има сериозен дебат в страните, които не могат да си позволят подобен пакет от стимули. И аз считам, че това е тема, която европейските министри на финансите трябва да дискутират помежду си и по която трябва да постигнат някакво споразумение. Съществуват както дългосрочни, така и краткосрочни решения, които биха зависили от начина, по който ще се реагира на кризата във фискален план. Има още един елемент – ЕС разполага с фонд от около 25 милиарда евро за страни, които не са членки на Съюза. Разбираме, че са в ход дискусии за увеличаване на този размер и самият ангажимент за увеличаването му вече е добър сигнал за пазарите и за страните.
Гледайте цялото интервю на български език тук. |
