 Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми академик Съботинов,
Уважаеми посланици,
Заместник-министри,
Колеги от правителството,
Представители на бизнес асоциации и мозъчни тръстове,
за мен е чест да говоря пред настоящия форум. Промените в правителството и икономическата ситуация в момента дават възможност на България да направи равносметка и да промени позицията си в Европа и света, като идентифицира и премахне пречките пред икономическия растеж и отключи нови източници за производителност, като по този начин увеличи конкурентносбособността си. В този ред на мисли, въпросът за повишаване на ефективността на научноизследователската дейност в Българската академия на науките, и в България като цяло, е от голяма важност, тъй като това би било стимул за иновации във фирмите, което е основен залог за ръст на производителността.
За България, а това важи и за цяла Европа като цяло, като страна, ориентирана към ефективност, трябва да усвоява нови чуждестранни технологии, да разработва стимули за фирмите да правят повече разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), да повишава капацитета за иновации и да насърчава сътрудничеството между индустрията и научноизследователските среди в областта на НИРД. На този етап, обаче, България заема много ниска позиция по тези показатели. По ниво на конкурентноспособност страната е на 76-то място от 133 държави и е на последно място сред страните от ЕС, според Доклада за глобална конкурентноспособност 2009-2010 г. (Световен икономически форум, 2009 г). По критерий „Иновации,” страната заема особено ниско място особено по показател Разходи на дружествата за НИРД (94-то) и Сътрудничество между университетите и индустрията в областта на НИРД (102-ро), както и по показател Разполагаемост на учени и инженери (88-мо). Нещо повече – по показател Качество на научноизследователските институции е на 75-то място, докато по Капацитет за иновации – на 73-то. Налице е изоставане спрямо други страни от ЕС, ако общото представяне на националната иновационна система на България се измери чрез продуктите от производствения сектор, включително и чрез добавената стойност в по-високотехнологични сектори, патенти и износ. Още повече, че според Прегледа на изпълнението на Лисабонската стратегия от 2008 г. (Световен икономически форум, 2009 г.), България се нарежда на последно място сред 27-те страни-членки на ЕС по показател НИРД. Европейската иновационна класация за 2008 г. по данни на Европейската комисия (януари 2009 г.) дава същия резултат.
Предизвикателството пред България е да реагира в условията на динамична среда, в която границата на технологиите постоянно се изнася напред от по-развитите в технологично отношение държави. Българските фирми трябва да внедряват технологии по-бързо, докато технологичната граница постоянно се измества напред. В противен случай ще се изправят пред растяща технологична пропаст. Но България не може да пренебрегва иновациите, които вървят ръка за ръка с усвояването на технологиите. Поради тази причина България трябва да започне да изгражда капацитет за НИРД в своите научноизследователски институти, университети и фирми и да положи основите на една конкурентноспособна икономика на знанието. Също толкова важно е и това, че усвояването и адаптирането на технологии изисква висококвалифицирана работна сила, което отново налага необходимостта България да продължи с модернизирането на своята образователна система във всичките й нива. Сега, позволете ми да премина към няколко конкретни наблюдения, които биха могли да послужат за добра основа за дискусии на настоящия форум. - Първо: Нивото на инвестиции в НИРД е ниско и по-голямата част от тях е насочвано към Българска академия на науките, по-специално за научноизследователски дейности. Разходите на частния сектор за НИРД, възлизащи на близо 0.2 процента от БВП, са особено ниски в България, което не е добър знак, тъй като частно финансираната НИРД може да отговори по-добре на пазарните потребности. Университетската научно-изследователска дейност, която се динамизира заради търсенето на частния сектор, в момента е слабо развита, ограничавана от неразрешени институционални въпроси, както и от броя и размера на висшите училища. Както ви е известно, Лисабонската стратегия на ЕС призовава за увеличаване на разходите за НИРД до ниво от 3% през 2010 г., като по-голямата част от тях е от частния сектор. Постигането на тази цел в средно- и дългосрочен план ще представлява мащабно предизвикателство за България и ще изисква създаване на условия за прилагане на иновации в частния сектор. Това означава насърчаване на пазарите за конкурентноспособни продукти от една страна, а от друга гъвкави пазари на труда и предоставяне на знания и умения на работната сила в съответствие с нуждите на икономиката.
- Второ: Човешкият капитал в научноизследователския сектор е от ключова важност за идентифицирането, усвояването, адаптирането и повишаването на чуждестранните технологии. Наличието на добре обучени научно-изследователски кадри, учени и инженери е от решаваща значимост за иновациите, но България изостава много. Много научноизследователски кадри са напуснали страната в търсене на възможности в чужбина. Общият брой научноизследователски кадри в България сериозно е намалял през последното десетилетие, въпреки че делът на финансиране за фундаментална наука се е увеличил за същия период. В допълнение, едва малки дялове от работната сила са заети в НИРД в България. Заетите в областта на НИРД съставляват едва 0.07 процента от работната сила на предприятията в страната, което е значително по-малък дял в сравнение с Европейските страни (Евростат, Световна банка, 2008 г.). В две от новоприсъединилите се към ЕС страни - Словения и Естония, делът на заетите в частния сектор в НИРД, е съответно 32 и 61%. В България обаче те са едва 13% от заетите в частния сектор. Нещо повече – делът на заетите в частния сектор в областта на НИРД е в стагнация през изминалото десетилетие, без да са налице признаци на ръст.
- Трето: Редица нови правителствени стратегии, политики, институции и програми за научноизследователска и иновационна дейност и внедряване на технологии са разработени през последните пет години. Невинаги обаче са били прилагани нови инструменти за насърчаване на тези програми с ясен и последователен подход посредством ясна стратегия, отчитаща точно националните приоритети. Налице са все още и множество институционални предизвикателства.
Следните възможности биха могли да бъдат използвани за повишаване ролята на НИРД и иновациите: Международният опит сочи, че по-ефективни и ясни политики могат да бъдат разработени с помощта на единен координационен орган и единна интегрирана стратегия за научноизследователска и иновационна дейност и технологии. България би могла да разгледа възможността за разработване на интегрирана национална стратегия за научноизследователска и иновационна политика под егидата на единен консултативен съвет, включващ представители на високо институционално ниво – от правителството, научноизследователските среди и индустрията. Това би донесло като резултат една по-съгласувана национална иновационна система.
Необходимо е да се въведе финансиране на конкурентен принцип, както и ясни измерители за резултатите и съгласувани стратегически планове за публично финансиране на НИРД. Финансирането на научноизследователските институти и университети трябва да бъде на конкурентен принцип и да се основава на ясни измерители за резултатите в съответствие с националните приоритети в научноизследователската област. Институционалното финансиране може да бъде обвързано не само с предходни резултати, но и с периодични независими оценки на бенефициентите. За иновациите от значение е и структурата на уменията. Една по-образована работна сила по-бързо усвоява новите технологии. Проучвания сочат, че инвестициите в областта на висшето образование повишават способността на дадена страна да постига водещи иновации, докато основното и средното образование влияят върху способността на дадена страна да прилага съществуващи технологии. Въпреки впечатляващите реформи в сектора на образованието през последните години, България все още е изправена пред голямото предизвикателство, свързано с подобряването на резултатите от усвояването на знания, както е видно от неотдавнашната Програма за международно оценяване на учениците - PISA 2006, посочваща значителни дефицити на грамотност и разбиране на текст от петнадесетгодишни младежи в края на задължителния курс на образование. В същото време в процентно изражение постъпването на учащи във висши учебни заведения е много по-ниско в сравнение с останалите държави от ЕС. Фактът, че в ерата на глобализация, знанието се превръща във все по-мощен двигател на растежа, още по-красноречиво подчертава важността на висшето образование.
Университетите биха могли да играят важна роля за подкрепа на иновациите в частния сектор посредством научни изследвания. Правителството би могло да въведе стимули за университетите да укрепят своите научноизследователски възможности. Спойката между образованието и научноизследователската дейност в България е слаба, като университетите имат тенденцията да се съсредоточават почти изцяло върху своите обучителни роли. В рамките на националната иновационна система университетите и научноизследователските институти имат взаимно-допълващи се функции и една слаба университетска научноизследователска база не е задължително да се компенсира единствено чрез укрепване на научноизследователските институти. Научноизследователската дейност в българските университети може да бъде насърчена чрез подобряване на управлението, консолидация на университетите и увеличаване на конкурентното финансиране, запазено за университети, докато университетите не развият своите научноизследователски възможности. Научноизследователската дейност на университетите може да бъде укрепена чрез обвързване на академичните програми с научноизследователски мероприятия. Университетите ще трябва да се стремят да привлекат повече студенти за научни и инженерни специалности, които представляват незаменим актив за някои индустриални научноизследователски проекти. И накрая, нужни са повече публични стимули, така че научноизследователските институти да увеличат своето сътрудничество с индустрията, в частност за области, в които местните фирми изостават в сравнение с европейските. В този смисъл се очаква реформа в Българската академия на науките, особено по отношение на онези научноизследователски институти, които са с най-голям потенциал за пренасочване към индустрията. Сред мерките, които биха могли да допринесат за преобразуването на тези институти, са въвеждането на пазарни звена, на поощрителни схеми, които да стимулират научноизследователски кадри да се стремят към договори с индустрията, поставяне на изисквания всички научноизследователски проекти, инициирани от БАН, да бъдат официално подкрепени от индустрията, предоставяване на обучение в областта на управлението на проекти за научноизследователски кадри, въвеждане на схеми за мобилност на научноизследователските кадри с цел повишаване на техния досег с проблемите на индустрията и привличане на представители на индустрията в ръководните органи на отделните институти. Тези мерки, в съчетание с промяна на принципа на финансиране от институционално към конкурентно, биха могли да допринесат за преориентирането на избрани институти под егидата на БАН за откликване на нуждите на местните фирми.
В този смисъл днешната среща и темата на дискусията са много окуражаващи и ние ще се радваме да подкрепим усилията за увеличаване на конкурентноспобността на научните изследвания, рефлектиращи в повишаване ефективността на ценните ресурси, отделени за наука. Подкрепяме и стремежа на БАН да стане по-конкурентноспособна, ва повиши стандартите и влиянието на научните изследвания полза на българската икономика и обществото като цяло. Благодаря за вниманието! |
