За контакти:
Меръл Тък-Примдал, сл. тел. + 202 473-9516
Мобилен тел. + 202 415-1775
mtuckprimdahl@worldbank.org ВАШИНГТОН, 31 януари 2006 г. – Повечето страни в Източна Европа и бившия Съветски съюз се радват на благоприятните последствия от своята реинтеграция към световната търговска система, но за оптимално използване на предимствата на повишената либерализация е необходимо тези държави да ускорят реформите на своята територия. Това е изводът в новото изследване на Световната банка, разпространено днес. Според доклада, отсъствието на подобни реформи ще задълбочи формирането на двата търговски блока: единият, състоящ се от по-бързо модернизиращи се, по-богати държави с връзки със Западна Европа, а другият, обхващащ група от по-бавно реформиращи се и по-бедни държави, обърнати към Русия. Проучването „От дезинтеграция към реинтеграция: Източна Европа и бившият Съветски съюз в международната търговия” анализира еволюцията на търговията в 27 страни в преход след падането на комунизма. В материала се посочва, че болшинството от държавите в региона по-успешно са се интегрирали в глобалната икономика днес, отколкото когато и да било от времето на Руската революция. За последните десет години обемът на износа е нараснал три пъти, на вноса - два пъти и половина, а темпът на нарастване на търговията е по-висок, в сравнение с всеки друг регион в световен мащаб. Според изследването, отворената търговия е мощен фактор, стимулиращ развитието в региона, както и навсякъде по света, но различните страни в различна степен използват максималния потенциал, заложен в търговския обмен. Държавите, постигнали най-голямо благосъстояние, намират начини да превърнат международната интеграция в ускорен растеж, като на реформите, либерализиращи търговията, отговарят със съответстващите допълващи структурни и институционални реформи. Полша и Унгария, например, утвърждават мерки за поощряване на конкуренцията сред предприятията, за подобряване на управлението и стимулиране на преките чужди инвестиции, с цел включването на местните фирми към световните производствени мрежи. Но регионът обхваща и страни, които представляват противоположния край на спектъра, например Беларус и Узбекистан. Техните търговски режими остават сравнително затворени и е наложително страните да предприемат фундаментални пазарни реформи: държавата все още притежава значителни дялове в ключови отрасли, секторите на услугите остават затворени за конкуренция, а инфраструктурата и институциите за подпомагане на търговията като цяло са изостанали в своето развитие. Населението на тези държави определено е и по-бедно. “Наблюдава се възникването на двуполюсен модел в региона. Едната група клони към търговия с напредналите държави от западна Европа и се радва на сравнително високи доходи. Другата група е значително по-бедна и с тенденция за възстановяване на ориентацията към сферата с център Русия. Болшинството от икономиките във втората група все още се характеризират предимно с търговия на суровини и основни продукти и рискуват да пропуснат предимствата, свързани с участието в модерната световна система на разделение на труда,” твърди Хари Бродман, Икономически съветник и водещ автор на изследването. Предвид множеството различия сред страните в региона, границите на двата блока не са твърдо установени. Русия и Украйна например, са в по-голяма степен интегрирани към световната икономика, в сравнение със своите съседи от блока, ориентиран към Русия. В същото време много от страните от Югоизточна Европа представляват „междинна територия” между двата полюса, сочи изследването. Наистина държави като Хърватска, Румъния и България, макар и въвели политики, насочени към либерализация на търговията, с по-бавен темп осъществяват дейности за поощряване на конкуренцията на местните пазари, укрепване на управлението и прилагането на други реформи, свързани с търговията. В сравнение с растящия обем на вноса и износа за тези държави, увеличението на производителността и националните доходи следва по-бавни темпове. Според изследването, моделът на регион, характеризиращ се с два блока, не е предопределен. Ще бъдат необходими обаче конкретни действия, за да се забави – и евентуално да се обърне – ходът на процеса. Като групира страните в три категории – новоприсъединилите се страни-членки на ЕС, Югоизточна Европа и останалата част от бившия Съветски съюз – изследването представя и конкретни препоръки за реформи, както в областта на търговската политика, така и в националните уредби на самите държави. “На практика всички държави в региона трябва да задълбочават реформите в областта на търговията, като намаляване на тарифите и на ограничаващите износа фактори, стремеж към присъединяване към СТО, както и преглед на множеството съществуващи регионални търговски спогодби, с цел увеличаване на тяхната ефективност. Но по-голямата част от нерешените въпроси, засягащи търговията, се отнася до реформите във всяка една от страните. Залог за успех в случая е създаване на условия за реализиране на пълния потенциал на местните фирми да се конкурират взаимно, въвеждането на силни стимули за добро управление, усъвършенстване на инфраструктурата за улесняване на търговията и отваряне на областта на услугите за международната търговия и инвестиции,” каза Бродман. Докато голяма част от необходимите реформи лежат на плещите на страните от региона, според изследването богатите нации следва да подобрят достъпа на пазара по отношение на определени продукти и услуги и да премахнат етикета „непазарен,” отнасящ се за страни в преход в случаи на анти-дъмпинг. В изследването се подчертава като препоръка повишаване на подкрепата от страна на държавите-донори за укрепването на институциите, свързани с търговията, особено за страните с ниски доходи и по-слабо представяне. |
RSS